Количка

0 item - 0.00 лв.

Уча се да бъда никой – като уча го да бъде всичко

Георги Гаврилов

Ще нахвърля само няколко щрихи от впечатленията си – нали това е, което винаги правим. Нали? Надали има друго, освен бегли ескизи на вечно подвижното, което сме си заставили да портретираме.

В „Уча се да бъда никой“ постоянно се срещат образите на сърцето и душата, сякаш именно чрез това преповтаряно вглеждане в тях може да се достигне отронването на облика и личността и на тяхното собствено освобождение (до разбирането, че сърце само за себе си би спряло да бие) . „Гледай, докато спреш да виждаш и себе си, и огледалото“…

Диптихите (със сврака, с чайка, с патица, с ангел) вече отварят една рамка на предчувствието, че човекът може да се превърне във фон, какъвто природата не е устояла да бъде за неговите кадри. Откъде иначе това влечение към задънената перспектива на хоризонта. „Аз съм платното, върху което се случва животът“…

„Уча се да бъда никой“ значи – „уча го да бъде всичко“. И все пак – не съм, и все пак – не е. И не съществува друга мъка, освен тази на ученето. На научаването. И новият живот ще е по-труден от предишния, защото няма да е бил живян, ако предишният е живян от аза, а не от онзи никой, на когото с непосилие се учим. (На когото, за да онагледи мъката от научаването, Иисус се качва на кръста.)

Това дочувам като ехо от стиховете на Свежа, отразено през големите празнини на деня, в който човек е…Sveja_Georgi.jpgSveja_Jiliev.jpgSveja_publika.jpgSveja.jpg далечен есенен пейзаж.

Read More

Остави отговор