Количка

0 item - 0.00 лв.

Силно участие в Националния поетичен конкурс „Непознати улици” 2016

Петият по ред Национален поетичен конкурс „Непознати улици” се проведе при изключителен интерес и участие на младежи от Бургас, София, Варна, Добрич, Казанлък, Русе, Стара Загора, Силистра, Сливен, Карнобат, Айтос и още много места от страната. Журито в състав Мария Мутафчиева-Мери, Милена Андонова – директор на Гимназията с преподаване на английски език „Гео Милев” в Бургас и Румяна Емануилиду – журналист, публицист, издател обяви наградите и награди класираните. Всички участници ще получат грамоти до своите училища.
Мери Мутафчиева-Мери обяви направи анализ на творческото писане, поощри и поздрави участниците, подари им свои дискове и се снима с тях за спомен.

 

КАТЕГОРИЯ VII-IX

ПЪРВО МЯСТО – София Бонева от IX клас, ПГПАЕ“Гео Милев“, Бургас

ВТОРО МЯСТО – Мария Мирославова от IX клас, СМГ“Паисий Хилендарски“, София

ТРЕТО МЯСТО – Снежана Тодорова Стоянова от IX клас, СУ“Св.Св.Кирил и Методий“,       Добрич

 

КАТЕГОРИЯ X-XII

ЗА ЦЯЛОСТНО УЧАСТИЕ – Мартина Друмева от XII клас, ПМГ “Добри Чинтулов“, Сливен

ПЪРВО МЯСТО – Кристина Димова от ХI клас, ППМГ „Никола Обрешков“, гр. Казанлък

ВТОРО МЯСТО – Михаела Тимофеева от Х клас, ЕГ“Пейо Яворов“, Силистра

ТРЕТО МЯСТО – Сабел Гератлиева – 16 год., Клуб по творческо писане към ЦПРЛ – град Казанлък

ТРЕТО МЯСТО – Стилияна Николова от Х клас, ПГТ „Проф. Д-р Асен Златаров“, гр. Бургас

ПООЩРЕНИЕ – Сюзън Гератлиева – 16 год., Клуб по творческо писане към ЦПРЛ – град Казанлък

ПООЩРЕНИЕ – Владимир Илиев – от ХI клас, СУ “Св.св. Кирил и Методий“, гр. Карнобат

 

Наградени стихове:

 

КАТЕГОРИЯ VII-IX

ПЪРВО МЯСТО – София Бонева от IX клас, ПГПАЕ“Гео Милев“, Бургас

Любовни потпури

 

Само желанието за топлината

от допира на плътта ти ще ми остане.

И споменът за нея също …

 

Бяла порцеланова кожа …

Гърдите ти тихо стенеха под

тежестта на моята любов.

Косите ти галеха възгрубите

в сравнение с твоята нежна  милувка чаршафи,

докато устните ти пропускаха

учестени дихания … И те потъваха в мрака.

Ръцете ти треперещи бродеха по тялото ми.

Малки, бели пръсти  рошеха косите ми.

Още усещам дъхът по тялото си –

лек, накъсан, реещ по мен.

Бедрата ти,  леко полюшващи се – и тях помня.

Меки женски извивки …

Ако можех да целуна всяка част от тялото ти – бих го направил.

Но, ръцете ми не могат да погалят

толкова красота и нежност.

Устните не могат да изпият

толкова любов и страст.

 

******

 

Отваряш  прозореца.

Седиш и се радваш на идващия ден

докато вятърът вее косите ти.

По улицата минават хора,

а ти им подвикваш и се усмихваш.

Гласът ти е девически –

все пак си още на шестнадесет.

Една цигара докосва устните ти

и умира,

както ще умрат много мъже в прегръдките ти.

От грима са останали само малки черни точици под очите

сливащи се с луничките ти.

Размазан грим! Аз ли го направих???

Красива си!

Случайни кичури бягат по лицето ти.

Очите ти присветват тъмносини

с шарещи в тях зелени петънца.

Дете на морето си ти!

Не, не заради твоя роден град,

в който всяка улица завършва със солена бяла пяна.

Просто напук на бледата ти кожа всичко в теб е пелагично…

И докосванията ти са като нежни вълни …

И си волна и свободна като морето!

 

******

Помня още онзи ден,

беше дванадесет – тринадесетгодишна,

бягаше по горещия пясък.

В ръцете си държеше сламена шапка,

а слънцето галеше косите ти

карайки ги да изглеждат рижи.

По страните ти шареха лунички,

същите, които сега се смеят пред мене.

Бризът галеше мъхът по голото ти

девическо тяло.

Кожата ти – солена от гоненицата с вълните

беше още по – бледа от обикновенно.

И тогава за пръв път те докоснах …

и още не мога да ти се наситя!

 

Сега стоиш пред мен . Усмихваш се.

Устните ти са мокри от алкохола.

Ти никога не се напиваш, независимо от броя на чашите,

а аз се напивам само като наблюдавам движенията ти.

Полудявам …

Искам те завинаги, макар да знам,

че не може да си само моя,

защото си изкуство!!!

А аз съм само човек … Просто човeк

 

 

ВТОРО МЯСТО – Мария Мирославова от IX клас, СМГ“Паисий Хилендарски“, София

 

Вали.

Всичко е бяло –

цветове, отношения…

Силуети в мъгли се сливат.

Всеки ден отначало.

 

Може би светът се срива…

Някъде, в очи от лед,

страхът се събужда.

И смехът от топлите дни

се стопява…

 

Аз съм тук,

но ти не ме виждаш.

В сенките

оставяме част от себе си.

 

 

ТРЕТО МЯСТО – Снежана Тодорова Стоянова от IX клас, СУ“Св.Св.Кирил и Методий“,       Добрич

Думи в полунощ

По следите на едно писмо в бутилка,
на което поверих милиони мисли,
опаковала душата си, потеглям
към морето и към заливите бистри.
Там, изгубила надежда, думи диря
и прочитам ги във пясъчните стъпки.
Събирам ги в рапани от магия
и зашивам ги във слово в празни кръпки.
Знам – писмото ми се крие под вълните,
аз по пясъците скитам без посока,
а заключени са мислите в водите –
в пропаст синя, все по-буйна и дълбка.
Аз изгубила съм думи съкровени
и изпратила съм всичко към безкрая?
И изчезнали са думи, посветени
на нещата, за които си мечтая?
А листът ми – моят най-добър приятел
предал ме бил на риби и русалки,
и с бутилката – един прозрачен кораб –
пътувал все към хора непознати.
Защото думите са крехки, но раняват
и докосват този, който ги цени.
Но изгубиш ли ги, мислиш без посока
и душата ти крещи във болка с дни.
Вдъхновението сложих във писмото
и го търсех в блян объркан всеки миг.
В полунощ, в рояк от мисли, то пристигна –
морето подари ми малък стих.

 

КАТЕГОРИЯ X-XII

ЗА ЦЯЛОСТНО УЧАСТИЕ – Мартина Друмева от XII клас, ПМГ “Добри Чинтулов“, Сливен

студено ми е
нa душaтa-
зaтворенa
в хлaдилен кaмион,
нa път зa рaзумa.

детето в мене
стене.

“зaщо?”

лъжaтa
е новaтa истинa.

хрaня го
с фaлшивa искреност.
приспивaм го
с хaпче безнaдеждност.

реaлносттa
се е изгубилa,
скритa
от
противни илюзии.

куршумът
нa цивилизaциятa
рикоширa
в нея.

 

 

 

ПЪРВО МЯСТО – Кристина Димова от ХI клас, ППМГ „Никола Обрешков“, гр. Казанлък

не искаш ли

детето, мария

как така не искаш детето

ти трябва да носиш

живота, мария

на детето живота

не живота на мария

замисли се, мария

ти искаш да носиш

детето

за детето

за момчето

за да води

за да е месия

а ти да си просто мария

детето, мария

как така не искаш детето

трябва да носиш детето, мария

защо иначе ще си тук

мария

защо иначе ни трябваш

мария

а ако,  мария,

родиш ни

мария

то и нея ще кърмиш с думите

детето,  мария

дано мария роди Бог

за да отрежда той

вместо мария

детето плаче,

мария по-силно и от него

детето е момиче,

мария

детето, мария

 

ВТОРО МЯСТО – Михаела Тимофеева от Х клас, ЕГ“Пейо Яворов“, Силистра

до края на света
и на света до края
гордо ще бродим
заедно из
големите булеварди
и малките улички
никога-спящите метрополиси
и застиналите от времето села
ще надничаме неучтиво
през прашни прозорци
на спретнати къщурки
ще се плезим на малките деца
за да се почувстваме и ние малки
ще си крещим
ОБИЧАМ ТЕ
на езика на всяка страна
и няма да ни е достатъчно

изкарваме старите куфари
изпод леглото
отърсваме ги от паяжините
пълним ги
с топли пуловери и надежди
хвърляме разума си
зад раменете
и дим да ни няма

тесен ни е светът
и на двамата поотделно
и отеснява още повече
щом един до друг
гордо бродим
из големите булеварди
и закътаните улички

ТРЕТО МЯСТО – Сабел Гератлиева – 16 год., Клуб по творческо писане към ЦПРЛ – град Казанлък

Тя бяга

 

Тя бяга цял един живот.

От упреци, от укори сърдити,

от някакъв натрапен, чужд хомот,

от шепа срам във мислите си скрити.

 

Тя бяга, не опитва да се спре

и прошка да поиска не опитва.

Вината си не може да прозре –

нима е грях за странник да се скита?!

 

Задъхана във този ритъм свой

препуска тя, за погледите глуха,

и само бъдещето е покой,

и само бягството й е разтуха.

 

Умората отдавна не тежи.

Страхът отдавна не отравя дните,

но в погледа ѝ си личи,

че търси пристан, за да спре да скита.

 

ТРЕТО МЯСТО – Стилияна Николова от Х клас, ПГТ „Проф. Д-р Асен Златаров“, гр. Бургас

ПРОКЛЯТИЕ

Не мога да съм никоя за „Някого”.

Не мога да изплащам чужди дългове.

Боли за този „Някого” понякога,

за който като питат, казвам: „Дълго е…”!

 

Не мога да играя тази роля,

че съм обичана и че обичам!

Не се променям вече и не моля…

единствено на себе си приличам!

 

От днес ще бъда грешката на грешките…

и болката на болките след „Някого”…

онези болки – силните и тежките,

които проговарят в мен…понякога!

 

Понякога съм никоя за „Някого”…

и „НИКОЯ” е точното понятие!

А бил е всичко той за мене някога…

сега съм го превърнала в ПРОКЛЯТИЕ !!!

 

Read More

Остави отговор

*