Количка

0 item - 0.00 лв.

„Непознати улици“ вдига летвата за следващото издание

За втора поредна година Мария Мутафчиева, Община Бургас, Гимназия с преподаване на английски език „Гео Милев“ – Бургас и издателска къща „Знаци“ проведоха Национален поетичен конкурс „Непознати улици“, в който участваха над 70 ученици от цяла България, от VII до XII клас включително. Организаторите посветиха тазгодишното му издание на кандидатурата на Бургас за Европейска столица на културата през 2019-та.
Журито допусна до финал 38 млади поети. И тази година то бе в състав: Мария Мутафчиева – вокал и автор на песните на „Мери Бойс Бенд“, Милена Андонова – директор на ГПАЕ „Гео Милев“ и Румяна Емануилиду – издател, писател и главен редактор на вестниците „Черноморски фар“ и „Фактор“.
Награда в категорията VII – IX кл. получи Мартина Друмева от ПМГ „Добри Чинтулов“, Сливен, за стихотворението си „Мечтите ми“. В категорията X – XII кл. Първа награда спечели Георги Георгиев от ПГТ „Проф. Д-р Асен Златаров“, Бургас, със стихотворението „Архаичност“. Той получи и поздравления от писателката Керана Ангелова, всичките й романи и възможност за творчески срещи с нея. Втора награда отиде при Дафин Козарев от АГ „Гео Милев“, Русе, за стихотворението му „Преднамерено“. С Трета награда бяха отличени„Непознатите“ на Десислава Кирязова от Търговска гимназия, Бургас. Поощрителни награди получиха: Емине Хюсеин от СОУ „Епископ Константин Преславски“, Бургас, за „Ти беше слепецът“; Калина Колева от ПМГ „Акад. Н. Обрешков“, Бургас, за „Подир кълбо…“; Диляна Генова от СОУ „Ангел Каралийчев“, Стражица, за „Неизбежно“.

Мария Мутафчиева: Гордея се, че съм родена в Бургас

Няма да крия, че срещата с вас беше може би най-чаканата през последната година. Първото издание на конкурса „Непознати улици“ ми даде това желание да го проведем отново. Сега ми се струвате пораснали, много по-мъдри и се гордея с това, което сте постигнали през последните месеци.
Много вдигнахме летвата тази година. Когато четохме стиховете, стигнахме до извода, че вие също имате нуждата от това. Осъзнавам, че много хора ще се почувстват неоценени, но няма как да не кажа, че някои са постигнали повече от другите и това си личи – езиковата им култура е различна от тази на останалите.

Румяна Емануилиду:  Идеята на конкурса е да даде стимул на младите за творческо писане

Мери е написала много прекрасни стихове, текстове на песни, любими на младите хора. Самата песен „Непознати улици“ се изучава от няколко години в часовете по музика. Миналата година тя видя своите стихове, които е писала като ученичка, събрани в книжка заедно с диск. Знам как тя преживя и още преживява тази публикация. След това реши да направи този конкурс, за да могат много повече млади хора колкото се може по-рано да получат този стимул за творческо писане.
Радваме се, че Мери, която обикаля „непознатите улици“, заедно с Миро – нейния спътник в живота, написа песента „Дългият път към дома“ и все по-често се завръща тук – в Бургас.

В категория VII – IX клас

3-та награда

“Мечтите ми“
Мартина Друмева
ПМГ “Добри Чинтулов“, Сливен

Мечтите ми
са прашни дати в календара.
Сълзите ми
са вече вкаменени.
А думите
са празни пориви на вятъра.
Ръцете ми
са ледените балерини,
танцуващи с изящни стъпки
по пианото.
Животът ми
е старо огледало в рамка,
ала счупено.
Безброй неясни отражения…
Аз съм славей,
Пеещ сред изсъхнали дървета.

В категория X – XII клас

1-ва награда

„Архаичност“
Георги Георгиев
ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“

“Усещането за непълноценност
също е като тежки окови”

Ако хвърля заровете в тъмното ще намеря ли дома, от който избягах.
Свикнах с липсата на земно притегляне,
когато изсъхнаха корените ми.
Наполовина растение
вдишвам и издишвам кислород.
А черупките на орехите,
кестените
и римските числа върху дърветата,
е моят смисъл.
(като човек не съм ги забелязвал)
Колко ме изумяват дъжда и слънцето-
това е любовта.
И не онази любов –
дългата.
Може би еднообразието ни
подлудява.
Още като дете съм обикалял улиците сам –
тъмни, без улични лампи, по есенните пътеки.
Винаги съм използвал внушението
като защита.
Мълчанието винаги ме е разбирало.
И макар в измислен свят –
спасението е да си
спестиш един грях.
Не обичам ритуалите,
ако боговете искат да ме накажат
да го направят тук –
душата ми е безсмъртна –
първата звезда на небето,
най-ярката.
И дори това скитничество да ме
среща с озлобени лъвове,
да се пускам по течението на река
не очаквам да срещна себе си,
да се опитомя
и да се върна по същия път.
Другото ми Аз никога не би се върнало назад,
то е заплаха за мен.
И…
сълзите му не са истински,
неудържими
или неочаквани.
В опитите си на човек да не се съгласявам със съдбата си,
все повече се отдалечавам от царството,
а през живота си ние го подготвяме –
това е мисията ни.
Хората, които ще срещнем
грешките, които ще повторим
ще ги изживеем отново,
защото Раят е живот –
близнак на земния,
без душа и
вътрешен глас.
По улиците се превръщам и в чудовище,
плаша децата –
под маската на величието
разказвам за живота си –
колко хора ме убиха,
как ме затвориха в пещера
и ме строшаваха на парчета.
Достатъчно нареждах пъзела на
тленните ми останки.
Ако хвърля заровете
ще бъда ли
цвете,
лъв,
звезда,
чудовище,
река,
пълноценен човек?
Да умираш бавно като друг,
защото не приемаш
човешката действителност –
умираш!
Светът ни има две лица, обули чужди обувки.
Вървим по чужд път,
и все ни липсва нещо,
борим се с инстинктите им,
затова ще плащаме смъртта два пъти в Рая
и два пъти ще трябва да се обичаме такива –
мистични и грешни!

2-ра награда

“Преднамерено“
Дафин Козарев
АГ „Гео Милев“ Русе

Преднамерено
ежедневно
наивно
и упорито
опитвам да ти се обадя
за да ти кажа
не се тревожи
за нещата които забрави в дома ми
чифт червени обувки
носна кърпичка
и три изречения с междуметия
съхранявам ги
залутан в цифрови комбинации
чакам да вдигнеш
без дори да знам номера ти
а също и ти
дали съществуваш.

3-та награда

„Непознатите“
Десислава Кирязова
Търговска гимназия, Бургас

Разказваме си кодирани тайни.
Единственото, което ни свързва,
е автобусът,
защото го чакаме
треперещи пред неизвестното,
като пред Страшния съд на греховете –
неволни или нарочно допуснати.

Забравяме за желаната крайна точка,
а отсечката, която свързва Непознатите улици,
е затворена.
Там продължават историите.

И тайните,
и страхът от последствията,
и кладенецът с думи –
непознати и трудни,
споделяме

в очакване да срещнем някой,
който ще ни помни като приказка
в прашна книга на последния рафт,
прочетена в неопределеното минало,

вървим – крачките са следите.
Стигнем ли до последната спирка,
друг ще иска да разбере
откъде идваме и защо потегляме отново…

Непознатите – непрочетени книги
с безлични корици
и неразрязани страници.

Непознатата – аз съм.
Ще ти разкажа тайните с метафори – кодове.

Не те познавам…
Ти ли беше днес на спирката?
Погледът ти те издаде –
пъстри есенни листа,
шепнещи тайни.

Поощрителни награди

“Ти беше слепеца…“
Емине Хюсеин
СОУ „Епископ Константин Преславски“, Бургас

Тя беше момичето, на
което никога не каза
обичам те.
Ти беше момчето, на
което тя никога нямаше
доверие.
Тя беше крехка като
пеперуда, която винаги
летеше около теб.
Ти беше слепеца,
който я изпусна.

„Подир кълбо“
Калина Колева
ПМГ “Акад. Н. Обрешков”, Бургас

Подир кълбо паяжина вървя –
търся старата къща сред тревите.
Случайността ме води.
Някъде тук беше стаята.

Изливам чашата с тъга в ъгъла,
за да не я изпиеш.
Стоплям в ръце
газената лампа –
да върна уюта.

Накрая заспивам на двора.
Листата на лозата
люлеят детството,
докато аз узрявам.

„Неизбежно“
Диляна Генова
СОУ „Ангел Каралийчев“, Стражица

Не исках да се влюбвам, но се случи,
не бях на себе си, не бях готова,
но те докоснах с поглед във съня си
и блесна във небето ми Свръхнова.

Сега съм будна, но е същото,
очите ми не виждат друго,
ръцете ми изтръпват търсещи,
сърцето ми пропуска удар.

Не знам дали съм в твоето съзвездие,
дали ме виждаш, как да разбера,
не знам, но ако всичко се повтори,
едно е сигурно – пак теб ще избера.

Вижте снимки от събитието:

  • Posted by znacibg
  • on ноември 4, 2013
  • 0 Comment
Read More

Остави отговор

*