Количка

0 item - 0.00 лв.

„Непознати улици“ достигнаха до всички кътчета на България

Ученици от десетки градове се включиха в Шестото издание на Националния поетичен конкурс „Непознати улици“! Сред традиционно представените София, Добрич, Бургас и Русе, тази година се откроиха и Хасково, Стара Загора, Петрич, Черноморец, Перник, цар Калоян… А победителят в категорията 10-12 кл. е от Стралджа. Идеята за поетичен конкурс за ученици от цялата страна събира все повече съмишленици и участници. Журито, в състав: Мария Мутафчиева – вокал и автор на песните на Мери Бойс Бенд, Милена Андонова – директор на Английската гимназия в Бургас и Румяна Емануилиду – журналист и издател, и тази година се справи с нелеката задача да отличи най-добрите стихове. Наградените са:
В категория 7-9 клас:
I място – Петя Иванова от 9 клас на ПМГ “Академик Боян Петканчин”, гр. Хасково за стихотворението “Незабелeжима”
II и III място не се присъжда
В категория 10-12 клас:
I място – Димитър Драганов от 12 клас на СУ “Пейо Крачолов Яворов”, гр. Стралджа за стихотворението “Тъжно щастие”
II място – Десислава Станева от 11 клас на ПГПАЕ “Гео Милев”, гр. Бургас за стихотворението “93% звезден прах”
III място – Стефани Хранова от 12 клас на ПЧАГ “Уилям Шекспир”, гр. София за стихотворението “Среща”
Поощрения:
София Бонева от 10 клас на ПГПАЕ “Гео Милев”, гр. Бургас за стихотворението “Маринизъм в думи”
Снежана Стоянова от 10 клас на СУ “Св.Св.Кирил и Методий”, гр. Добрич за стихотворението “Изгубване”
Цялата информация, регламента и начина за изпращане на стихове за конкурса „Непознати улици“ е в сайта: http://gpaeburgas.org/MARY/
Избраните творби се публикуват във вестник „Фактор“. Авторите получават грамоти и награди от ПГПАЕ „Гео Милев“, издателска къща „Знаци“ и музика от Мери Бойс Бенд. Тази година финалът се проведе на 3-ти ноември (петък), от 14 ч., в Дома на писателя, Бургас. Тези, които не присъстваха, ще получат наградите и грамотите в училищата си, по пощата.

Наградени стихове в Шестото издание на Националния поетичен конкурс „Непознати улици“:

КАТЕГОРИЯ VII-IX кл.:

ПЪРВО МЯСТО – Петя Иванова от IX кл., ПМГ „Академик Боян Петканчин”, гр. Хасково

НЕЗАБЕЛЕЖИМА
Беззвучна буква „х” опитва се нещо да каже,
да се прояви, да се покаже,
да видят, че и тя има глас.
Пас…
Никой към нея не се обръща.
Заглъхва, затихва, но пак не се мръщи.
А вътре кипи! Душата прелива!
Още малко, ей толкова не достига!
Остави! Няма смисъл! Нали е беззвучна?!
Гласът не се чува и болка преглъща.
Дълбоко, там вътре е скрита цяла цветна градина!
Не се хаби, мила, отвънка си сива!

ВТОРО и ТРЕТО МЯСТО не се присъждат

КАТЕГОРИЯ X-XII кл.:

ПЪРВО МЯСТО – Димитър Драганов от XII кл., СУ “Пейо Крачолов Яворов”, гр. Стралджа

ТЪЖНО ЩАСТИЕ

Мария проклина живота и плака
на старата гара в дъждовния ден,
когато изпрати мъжа си до влака,
със думи любовни: ,,Да мислиш за мен!“.

Красивият Петър – левент и чаровник,
целуна Мария със страст по уста.
Животът, на пепел и бучки отровни,
прониза сърцата с огромна игла.

Мъжът ѝ потегли! Машината свирна!
Желязото плаче! Подскачат искри!
Денят ѝ намигна, а старец повдигна
от мръсните плочки късметче – пари.

Мария си тръгна… Остави сълзите…
Желязото млъкна… Удави се в тях…
Сърцето почука с ръка по гърдите
и тихо прошепна: ,,Ще бъда до вас…“

ВТОРО МЯСТО – Десислава Станева от XI кл., ПГПАЕ „Гео Милев“, гр. Бургас

93% ЗВЕЗДЕН ПРАХ
Той беше небесно чудо.
Личеше си, че е дете на слънцето.
Сияеше,
дори и нощем,
заради луничките.
Отразяваха слънчевата светлина…
Беше толкова реално
и перфектно,
чак не исках да повярвам на очите си.
Беше слънце, което ме топлеше вътрешно.
Толкова исках да е в ръцете ми,
не само защото бяха студени,
а и защото копнеех да го докосна,
но…
не можех.
Щеше да ме погуби,
да се превърна в прах,
да се разпилея по небето
и там, запечатана във вечността, аз да остана,
и там, да блещукам нощем…
все още умираща светлина –
милиарди песъчинки звезден прах.

ТРЕТО МЯСТО – Стефани Хранова от XII кл., ПЧАГ „Уилям Шекспир“, гр. София

СРЕЩА
Есента дойде,
а с нея и ти.
Остави щастието
и облече меланхолията.
Обръщам се. Търся те –
във всичко: в купчините листа,
в скриващото се слънце
и в дъждовните дни.
Но сякаш напразно –
като да търся несъществуващото.
Така и не запомних,
че живееш
само през лятото,
а после се изгубваш.
Или пък си точно пред мен,
чакаща да те съзра.

  • Posted by znacibg
  • on ноември 6, 2017
  • 0 Comment
Read More

Остави отговор