Количка

0 item - 0.00 лв.

Морето вдъхнови млади хора от страната

В Националния литературен конкурс „Море” през 2018 година участваха 165 творби
При силна конкуренция се проведе седмото издание на Националния литературен конкурс „Море”, организиран от читалище „Св.св. Кирил и Методий 1985” със съдействието на Община Бургас. Както всяка година, участниците в конкурса за поезия и есе са от цялата страна на възраст от 15 до 25 г. В навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий в БХГ „Петко Задгорски” се състоя тържество по повод връчване на наградите.
„Морето е магията, която събира талантите. То привлича със своята сила и безкрайност. Като че ли всеки, изкушен от литературата в един или друг момент е посветил стих, мисъл, ред на морето. Морето е вдъхновение и за тези, които са родени тук – в Бургас, и за тези, родени далеч от него. Младите хора умеят да пишат, те търсят изява на своето творчество и ние им даваме една възможност”, каза Веселина Николова – секретар на читалището-организатор.
По традиция журито се избира от утвърдени имена в литературния живот от Бургас и страната. Председател на журито за 2018 г. е Катерина Стойкова-Клемър – поет и издател, и членове Добрина Топалова – д-р по литературознание, Румяна Емануилиду – публицист, издател. Текстове за песни подбра композиторът Стефан Диомов.
„Четохме творбите анонимно. Талантливите бяха много. След внимателно и многократно прочитане – и поотделно и заедно – се съгласихме кои да бъдат отличените. След като приключихме с журирането разбрахме, че сме чели творби на близо 100 участници от цяла България – Варна, София, Бургас, Добрич, Казанлък, Перник, Пловдив, Русе, Разград и други градове. Предпочетохме творби, които имаха свое самобитно и оригинално звучене. Харесаха ни изненадващи и ярки образи, неща, които не звучат познато. Харесаха ни творби, в които авторите не се страхуват да говорят със собствения си глас и да приличат само на себе си. Харесаха ни творби, които задържаха интереса ни докрай. Също така творби, които спазваха българската граматика и правопис получиха предпочитание. Редактирането на едно произведение е също толкова важно, колкото и написването му”, каза от името на журито Катерина Стойкова.
Решението на журито: категория „ЕСЕ”
Трета награда за есе се присъжда на Деница Иванова, 16 г. от Казанлък за „Сезонът на чайките“.
Втора награда за есе е за Полина-Десислава Батешкова, 22 г. от Варна, за „Спомен от един рапан”.
Първа награда за есе е за Радостина Гущерова, 18 г. от Петрич, за „Защо плаче морето”.
Категория „Поезия”:
Трета награда се присъжда на Ирена Петрова, 25 г. – София, за „Хемингуей” и на Светислав Тодоров, 16 г. от София за „Чудо над морето”.
Втора награда за поезия е за Стамена Дацева , 22 г. от Разград, за стихотворението „Медуза”.
Първа награда за поезия печели Полина-Десислава Батешкова, 22 г. от Варна, за „Кеят и татко”.
Специалната награда за стихотворение – текст за песен се присъжда на Мария Лазарова Гаралова, 22 г. от Ракитово за „Луната отпива от морското вино…” Маестро Стефан Диомов обяви и подгласници на победителката – Йоана Недялкова на 16 г. от София и Иван Савов на 21 г. от Силистра.
Награда на Регионална библиотека “П. К. Яворов” – Бургас се присъжда на Бианка-Мария Масларова, 22 г. от Бургас, за „По сандали в снега”.
Награда на книжарница „Хермес” – Бургас се присъжда на Клаудия Флориан Йорданова, 16 г. от Бургас за „Разговор с морето”.
Голямата награда тази година не се присъжда, но по преценка на г-жа Румяна Емануилиду Издателска къща „Знаци” ще издаде дебютна книга на Полина-Десислава Батешкова.
Наградите връчи г-жа Севдалина Турманова – заместник-областен управител. Гости на събитието бяха г-жа Данка Георгиева – директор Дирекция „Регионален държавен архив”, читалищни дейци, учители, студенти и ученици. За празничното настроение допринесоха Самуил Минков – ученик в класа по пиано към читалище „Св. св. Кирил и Методий 1985” и възпитаниците от вокалните паралелки в НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров” Калоян Ченов, Иван Стоянов, Иванина Куртева, Християна Петкова с музикални педагози Соня Пунева и Деница Йорданова.

Първа награда – Полина-Десислава Батешкова
Кеят и татко

Помниш ли, татко
знойното лято на кея,
там претупвахме живота
в пясъчен замък и искри
от наболялото море,
което все скиташе в очите
и задаваше въпроси
без да се вълнува от времето
и дали изобщо разполагаме
с него.
Помниш ли бурните тътени
на заглъхващите вълни,
които все искаха да задминат
райските си вериги и да вървят
като хората и дори по – добре от тях,
за да покажат как се живее,
как се лети безгрижно над
нагорещения пясък,
как се плува без да се сънува
блаженото кътче на безкрая.
Помниш ли как маранята
изписваше лицата ни, а
мракът ги обезличаваше
докато не стигнахме кея,
за да отдъхнем от света
и нажежените му песни,
които отекваха в нас,
за да се опълчат на липсите
без да ги превръщат в куплети.

Втора награда – Стамена Дацева

Медуза

Да си медуза е спокойно –
никой не те закача,
ти си интересна, но опасна,
би казала че си недостижима.
Носиш се по вълните в блаженство,
но след вълните има бряг – това
е вашето отвъд, от което
никой никога не се е връщал.

И там си интересна, но опасна –
едно дете ще те съжали и
ще се опита да те бутне във водата.
Само за твоя изненада –
то ще се опари и избяга.

Трета награда – Ирена Петрова
ХЕМИНГУЕЙ
какво би правил плажът без своя Хемингуей
седящ винаги с книга в ръка и моряшка шапка
потвърждаваща идеята че е моряк
в морето на живота
и управлява кораба на битието сам
оставил дългата брада да говори вместо него
за опита и ненаписаните книги
които съставят мислите му
върви под слънцето силен като вълна
и аз си мисля
колко ли пуст ще е плажът когато си тръгне
една малка частица от общия дух
на това свято място
където е лесно да се сприятелиш
и трудно да оставиш някой да напусне

Трета награда – Светислав Тодоров
ЧУДО НАД МОРЕТО

Каква безкрайна юнска нощ
изтече бавно над морето.
Сред звездния ѝ сребърен разкош
е буден само замечтан поетът.

Сега вълните укротени спят
и пясъците на брега тъгуват
за детски стъпки и за топъл смях,
които всяка сутрин ги събуждат.

Градът навярно дълго ще мълчи
застинал във око на риба.
Русалка нейде своите коси
защипва с лунната си фиба.

Но тези тайни нощни красоти
невидими ще се стопят накрая,
минута-две след третите петли.
Поетът може би единствен знае.

Той в своя кратък разноцветен стих
ще вмъкне щрих от лунната соната.
Успееш ли да го усетиш ти,
ще продължиш във чудото нататък.

P1030706

Read More

Остави отговор

*