Количка

0 item - 0.00 лв.

Кървавото преображение като национална съдба

В творчеството си и за възрастни, и за деца писателят неведнъж се е позовавал на историческа фактология, на легенди, лични спомени и съвременни конфликти, свързани с родния му край – Странджанския.
Любен Петков умее да засити читателския апетит с необикновена, първична, по български екзотична атмосфера в своите романи, без да е в групата на т. нар. „селски писатели“. Достатъчен му е само въздухът на Странджа, който е примесен с морски пръски, аромат на вековни гори, неизмислен вой на вълчи глутници, тропот на гъсти, неизброими стада, хор от българска, турска, арменска, гръцка, арабска реч, но и с миризмата на кръв и куршуми. Цялата тази амалгама дава всъщност вътрешния колорит, плътността и силата на драматичното историческо повествование в „Преображение Господне“.
Действието рамкира два периода: 1902-1903 г. – Илинденско-Преображенското въстание, и 1912-1913 г. – Балканската и Междусъюзническата война. Общо взето, до този момент, в нашата литература е отделяно повече внимание на освободителните войни в Македония, отколкото в Източна Тракия и Странджа. Имената на българските воеводи, предвождали хайдушки чети в Странджанско и осъществявали смели акции чак до Одрин и Цариград, са почти неизвестни.
Любен Петков не се е заел просто да увековечи имената им. Неговото повествование не разчита на патетичната интонация; стилът му се гради върху един сложен механизъм от изразяване, портретуване, назоваване, детайлизиране и коментиране на една противоречива епоха. Не случайно писателят е избрал нетрадиционна романова форма – авторов полифоничен монолог: без пряка реч, без кавички или други синтактично разделящи компоненти. Така се преплитат и сливат гласовете на отделните персонажи, които са изразители не толкова на индивидуален характер, колкото на една национална характерология с всичките ѝ етнопсихологически, исторически, битове и духовни особености.
Безспорно този белетристичен модел е доста труден както за осъществяване, така и за възприемане от читателя. Като прибавим и обемния фактологичен материал, сложната хронология, кръстосването на множество сцени, преплитането на реални исторически фигури (Г. Кондолов, М. Герджиков, П. К. Яворов, Гоце Делчев, цар Фердинанд и редица други) и чисто художествени образи, пред нас ще се открои един професионално написан, документално-художествен текст.
Усвоил до съвършенство езиковото богатство на своя роден край, Любен Петков е постигнал в романа си завладяваща словесна автентичност. Без да дразни езиковия усет на съвременния българин чрез преднамерени фолклоризации, писателят защитава умело достоверността на етнокултурния фон, изискван от времето и мястото на действието. Редица факти от организацията и хода на въстанието са самостоятелно проучвани и документирани от автора, а картината на кървавата разправа с българското население не го е подтикнала към националистични или шовинистични интонации. Всичко в текста е умерено дозирано. Революционната ситуация в Странджанския край, както и задкулиснините политически игри на великите сили са проследени много внимателно, сякаш героите на епохата правят този коментар. Така Преображенското въстание се оказва логичен апогей на една национална предопределеност. Сякаш кървавото предосвобожденско кръщение е генетичен закон за прераждането на българското племе. Аналогията с Априлското въстание не може да бъде случайна.
След „Българският Великден или страстите български“ на Тончо Жечев за мен „Преображение господне“ на Любен Петков е втората сериозна съвременна философско-историко-документална книга за българските националноосвободителни борби, която би трябвало да прочетем не като архивари, а като тълкуватели на послания.

Анжела Димчева

Бележка на автора:

Рецензията е публикувана в сп. „Летописи“, бр. 6/1991 г.

Read More

Остави отговор