Количка

0 item - 0.00 лв.

Емилия Решовска: Да се върнеш при корените си

Bukovinova_ReshovskaДа представя книгата на човек, когото уважавам заради мърдостта и познанията, на когото се възхищавам за необикновената лекота, с която преминава през живота, с когото всяка среща е зареждаща, пълна с емоции, смях и удоволствие – това за мен е голяма чест.

Романът на Вида Буковинова  „Без корени” (ИК „Знаци“) е сполучлив опит да се постави значим за съвремието ни проблем – къде са корените на всеки човек, защо е нужно да ги търсим,какво се случва, когато обстоятелствата ни отделят от истинската ни същност.

Заглавието на творбата ни отвежда в света на родовите връзки. Коренът е това, без което дървото не може да изправи клоните си  към живителните слънчеви лъчи, а човек – да живее в своята пълнота. Без връзката ни с предците ние губим ориентир, не можем да се самоопределим като част от някаква общност, да отстояваме себе си. Логично е да възникне въпросът – защо са ни корени в глобалния модерен свят, където всеки може да постига целите си, ако вложи достатъчно постоянство и усърдие, да живее където и както си поиска. Точно в такъв аспект е поставен проблемът в романа. В търсене на корените си, героите откриват онази частичка от своята истинска същност, която прави животът им пълноценен. Не титлите, професионалното издигане, признанието и даже не любовта, а връзката с рода е силата, зареждаща и вдъхновяваща.

Сюжетът на романа ясно поставя проблема: Какво се случва с осиновените деца, благосклонна ли е тяхната съдба, щом веднъж ги е лишила от родители, могат ли тези деца да живеят пълноценно, могат ли да простят на възрастните родители и осиновители?

Не е лесно да се изследва тази огромна тема, още повече, че животът непрекъснато дава всякакви примери. Авторката – личност с оптимистично мислене, проследява съдбата на осиновените деца, които въпреки късмета да попаднат в хубави семейства, все търсят себе си. Изконен е стремежът на всеки човек в подобна ситуация  да разкрие чий потомък е,какво носи в себе си, защо биологичните родители са го изоставили, има ли той някаква вина за това?

Дани – една от героините, е прекрасно дете, чиято съдба го отпраща в дома на медицинската сестра Калина Терзиева и добродушния Никола. Детето расте волно и щастливо, то сякаш носи опита на възрастен човек. Учи старателно, оценява усилията на родителите, помага на майка си в трудните моменти на вдовишкия живот и борбата с трудностите по време на новата работа в града. Въпреки всичко, Дани се чувства непълноценна, тя иска да разбере къде са истинските й корени. Дори когато сама създава семейство, учи, отглежда децата си, работи, побеждава с много търпение трудния пубертет на дъщеря си, не се отказва от своето желание. Явно това – да знаеш наистина чии гени носиш, е липсващата частичка от пъзела на пълноценната личност.

Подобна е съдбата на Хердер, осиновено в Германия дете, което не знае истината за себе си. Във финала на романа прозвучават емоционалните прозрения на неговата осиновителка: ”Завършвам с вяра и надежда, че твоят природен ум и талант, подкрепени от вярата в Божия промисъл, ще ти открият най-правия път, по който можеш да се върнеш при родовите си корени.” Трогателна е историята на Грета, която превръща осиновеното дете в достоен човек, лекар, но изживява драмата на съмненията дали не е закъсняла с признанието си.

Оказва се , че нищо в този свят човек не може да направи сам – нужни са му помощници, добри хора, Следовници, както ги определя и самата авторка. Сред персонажите с такива характеристики се открояват: Елена Загорова, Илия Пехливанов, Юлия Стрезова, Рудолф Меркер. Без тях е невъзможно осъществяването на най-радостното събитие в живота на осиновените деца. Първо, те са имали възможността да попаднат на стойностни родители, благодарение на тези добротворци, а после, пак с тяхна помощ, да открият истинските си корени.

Ако очаквате романът на Вида Буковинова „ Без корени” да е посветен само на този проблем – грешите. Всеки, който познава авторката, знае, че богатият й  житейски опит е свързан с различни хора. Техните превъплъщения в романа омагьосват читателите със силата на духа. Тази сила е Божия благодат, тя разцъфва сред болката, тежките диагнози, несправедливостта на обществения строй по това време, злобата и завистта в иначе хуманното социалистическо общество от близкото минало. Интересни са историите на всички персонажи. Не може да не споменем драмата на Лили и чичо Мустачко, отказали се от любовта си, на твореца Хрима, който оцелява благодарение на силните си чувства  и литературата-спасителка, на Грета, Елена Загорова – герои, напомнящи ни за познати от съвременността ни лица.

Романът ни потапя в различни светове – в домовете на хората, в обществата на малките селца и градчета, на европейските центрове, в колективите на училището и болницата. И навсякъде, както в живота, има добро и зло. Тяхното единство придава достоверност на изображението и превръща творбата в интересно четиво.

Предимствата на романа не са само в сюжета и пълнокръвните образи. За мен беше истинско удоволствие да чета текст, в който ясно звучи красивото българско слово. Силата му може би идва от здравата връзка с фолклора, мотивите, познати от народните умотворения. Речта на героите е изпъстрена с мъдрости, с истински, жив хумор и нестихващо остроумие. Чрез своите герои говори Вида Буковинова, тя ни разсмива и просълзява, показва ни колко сила има в родителската любов, в майчината безкористност, в бащината клетва. Убеждава ни, че щастието е в малкото – малко нежност, малко разбиране, малко подкрепа, а когато тези детайли се съединят, превръщат съществуването на всеки в една голяма любов.

Това е думата , с която асоциирам авторката Вида Буковинова и нейния последен роман „Без корени”. На любов ни учи тя и аз се надявам творбата й да достигне до повече млади читатели, които да повярват, че всеки трябва да се „върне към българските родови корени”!

Vida_Bukovinova4.jpg Vida_Bukovinova3 Vida_Bukovinova1 Vida_Bukovinova2.jpg

  • Posted by znacibg
  • on март 26, 2017
  • 0 Comment
Read More

Остави отговор